Мрачен празник

Мрачен празник ще празнуваш,
от мрачни чувства сътворен.
Със злите сили ще пируваш,
а после ще ги пратиш в мен.

Първо идват ветровете,
разкъсват моята душа,
брулят с нея всяко цвете,
което носи любовта.

След тях и Зима ще тършува,
изливайки студа се в мен.
Сърцето ми не се бунтува,
сред лед попаднало във плен.

Стихиите пък ще пируват
с останал спомен от дете.
Край мен безспирно ще лудуват,
дорде надеждата умре.

Мрачен празник ти празнуваш,
от мрачни чувства сътворен,
със злите сили днес пируваш
заробвайки ме вечно в плен.