Виновен

Отделям се от мъртвото си тяло
сред пепелищата наречени любов,
уж за последно да те зърна само,
но спря ме твоя тъжен зов.

Молба отправяш тихо към небето
да върне в мене миг живот,
че любовта ми, скрита във сърцето,
да разгори се в пламък нов.

И Дявола проклинаш безпощадно,
за туй че разделил е нас.
Пръстта попива сълзите ти жадно
а твоите пръсти я разравят с бяс.

Във своето безсилие накрая
вината хвърляш върху мен,
за туй че не можах да си призная
преди да е настъпил този ден.