Снимка

Погледнах снимката заветна,
стоеше там една жена,
в очите ми искрица светна,
но друг обича вече тя.

Прикрих искрата вътре в мене,
постлах пред нея със шега.
Но беше тежко моето бреме,
от теб да крия любовта.

И ето днес ти пиша нещо,
което ти ще прочетеш.
Ще видиш чувството горещо,
но няма да го разбереш.

Не ще да видиш че за тебе
е писан всеки нежен ред.
Ще мислиш че във друго време
е писал този смел поет.

А аз ще гледам как сълзата,
от текста в твоите ръце,
се стича нежно към реката,
край тебе тихо дет тече.

Ще гледам снимката ти нежна,
ще помня вечно този миг,
когато ти ти към мен погледна
четяща тихо моя стих.