Сън-мечта

Далечен спомен, само ти и аз
оставаме във дните чудни,
но спомен те са пак за нас...
не искам вече да сме будни.

Искам аз в съня си пак да бъда
със теб...със твоята душа,
но сякаш себе си ще аз осъдя
да бъде само във съня това.

Сънят събрал във себе си тъгата
на разделените, разплакани души,
но носен от на любовта крилата
променя нас и нашите мечти.

Но щом събудя се в зората ярка
и видя, че не спиш до мен,
покрива ме дълбока сянка.
Намразвам всеки следващ ден.

И чакам с нетърпение сумрака
да ме изпрати пак в нощта...
Мечтая вечно да остана в мрака,
да те ти запазя във съня-мечта.