Стихчета

Напомняне

Бавно пред мене врата се отваря,
през нея минава прекрасна жена.
Тя ми напомня да не забравя
какво ми нашепва моята съдба:

Тихо към нея аз да прекрача,
с усмивка наивна да поздравя,
после без повод аз да заплача,
пронизан от болка пак да простя.

Но в бъдеще време всичко това е,
сега ненавиждам тази жена.
Изгаряща страст вътре във мене
кървава рана разтваря сега.

Трябва ми време за да прогледна
и да открия в теб любовта,
а до тогава стой ти пред мене
да ми напомняш за моята съдба.



Създадено: 04.06.08г. Публикувано: 05.06.08г.
Видяно:28
От Блога: За Моето творчество

Коментари


Потребител
(E-Mail)
Заглавие
(Дата)
Коментар
Албена Латинова
(Изпрати)
Напомняне
(2011 11 11)
Тъжно е, но накрая е справедливо!
Мария Тодорова
(Изпрати)
Напомняне
(2008 07 02 )
Това, което си написал е много истинско! Много близо до мен! Изумена съм! Да го бях написала, ама не! Ти пак си ме изпреварил! Поздравления!
Намерени резултати: 2