Театър

Потънали в текста, неусетно за нас
светът се превръща в кротък екстаз.
Двамата с тебе сме вече едно,
в тихата вечер и в общо легло:

"Аз съм до тебе, ти си до мен"
Тихо ти шепна този рефрен.
След миг ще започна своята игра,
настанало време да замълча.

В тихата стая без светлина
дочуваме шум от цяла тълпа.
Със първите думи на нашия текст
изпивам отровата своя на екс.

Изведнъж ни залива море светлина,
хората виждат декор, красота.
Сред него стоим двамата с теб,
думи редим на известен поет.

Забравили вече своя живот
аз изигравам красив идиот,
ти пък играеш моята жена
облечена в прекрасна рокля-мечта.

Минава се време и мрака сред нас
настъпва отново. Салона - в екстаз!
Аплодират ни бурно, дори на крака,
забравили вече че това е игра...