Гробът

Живот прекрасен аз живеех,
живот изпълнен с красота,
но той заведе ме при нея,
предаде мене на смъртта.

А там очакваше ме гробът,
на който плачеш днес и ти.
А той бе черната прокоба,
която с теб ни раздели.

И дни изпълнени със злоба,
редят се те за теб сега,
но ти ще стигнеш скоро гроба,
край на твоята самота.

И сълзи друг ще рони вече
за мен, за теб, за любовта.
А ние двама тъй далече
лежиме тихо във пръстта.

Телата вече остарели
очакват ги безкрайни дни,
но чувства нявгаш отшумели
събуждат мъртвите души.