Слънчеви лъжи

Вървяхме двама в слънчевия ден,
ръка в ръка, усмихнати, щастливи
и ти се беше гушнала до мен
и гледаше ме със очи игриви.

Но както беше слънчево пред нас
във миг небето сякаш се намръщи.
Не беше то, ти тръгна си от раз
и аз прибрах се сам във къщи.

Самотен ще се скрия в своята стая
и мрака ще допусна в мен,
за теб през сълзи ще мечтая
през всеки следващ мрачен ден.

А ако нявга слънце се покаже
и ме погали с топлите лъчи,
то по-добре във миг да се откаже,
защото носи в себе си лъжи.