Личното творчество на
Михаил Стефанов
Не искам да се чувстваш застрашена,
объркана, уплашена, сама...
Не искам от тъга смутена
в очите ти да ражда се сълза,
не искам да ти казват че не може,
че нямаш право, че не е така.
Не искам да възкликваш и: О Боже
защо на мене случва се това
Не искам да те чувам че роптаеш
от всичките неправди по света
а после ти от мъка да ридаеш
за своята несбъдната мечта.
Не искам твоето страдание
не искам твоите сълзи
последвани от миг мълчание
във отговор на чуждите лъжи...
Но иска ми се да си защитена
от всичките неправди на света.
За щастие си ти родена
и аз ще ти го подаря!
| Потребител (E-Mail) |
Заглавие (Дата) |
Коментар |
|---|---|---|
| MJ (Изпрати) |
Мисли (2014 09 25) |
... Дали приемам твоите мисли, чувства вярно, дали не живея във заблуда, обзета от съмнения постоянно, от страх да не те прокудя ... Абе, Мише,вече не се стърпявам да драсна коментар на поредното четене на твоята поезия... За жалост май не я разбирам толкова колкото ми се иска... събужда прекалено много лични въпроси в мен... |
| Анонимен (Изпрати) |
А дали (2014 07 24) |
А дали си способен наистина да дадеш нужното от себе си, за да донесеш щастие на тази жена, за която говориш? |