Личното творчество на
Михаил Стефанов
На ляво погледнах, но нямаше никой,
на дясно погледнах, отново така,
сякаш самичък останах след всичко,
което се случи във тази зора.
Закрачих напреде, учуден от всичко.
Защо ме преследва таз самота?
С какво съм заслужил да бъда самичък,
единствено дишащ на тази земя?
Огледах отново нещата край мене,
но нямаше помен от жива душа.
Тогава реших: Сред спрялото време
ще търся надежда във моята душа!
Потребител (E-Mail) |
Заглавие (Дата) |
Коментар |
---|---|---|
Албена Латинова (Изпрати) |
Самотник (2011 11 13) |
Супер стихче! :) |