Личното творчество на
Михаил Стефанов
Със сънища злокобни
се слива моя свят,
спомени бездомни
сред мрачен черен град!
Сред този мрак безбожен
аз виждам любовта,
но тя със моя спомен
изчезва в пепелта.
И вятъра разнася
остатъци и прах.
Душата не понася
поредния ми грях.
Проклет да съм, се моля,
за туй че те раних.
В очите ти пороя
аз ли причиних?
| Потребител (E-Mail) |
Заглавие (Дата) |
Коментар |
|---|---|---|
| Албена Латинова (Изпрати) |
Черен град (2011 11 28) |
Стихчето не е лошо и е свързано с измяната към любимия човек! Едно от многото душевни преживявания, описвани отново и отново по неповторим начин! |