Страх

От страх загубих всичко свое,
от страх прогоних любовта,
със страх тупти сърцето мое,
страха почерни радостта.

Пред мен остана шанс едничък,
една-единствена съдба:
да аз зарежа вече всичко
и да предам се на Смъртта.

Зачаках я във своето време,
забравил сякаш за страха.
А тя изправена пред мене
държи в ръцете си коса.

С усмивка мрачна се наведе,
подаде своята ръка...
Със себе си ме тя поведе
към царство пълно с тишина.

И уж със нея свърши всичко...
сестрата мрачна на съня!
Стоеше тя пред мене лично
със черната си красота...

Тогаз страха се в мен надигна,
нададе бесен вой студен.
Живота вътре в мен изригна
и аз събудих се смутен...

Само спомен в мен остана
от срещата ми със Смъртта.
Съня нанесе своята рана,
не искам вече да умра.