Отрова

Теб те няма, пак, отново!
Ден след ден изчезваш ти,
сякаш спомена-отрова
във сърцето ми се впи!

Той нанесе тежка рана!
Тя не спира да кърви
и душата ми презряна
веч не иска да шепти.

Бавно в нощите ми дълги
спомням си за теб и знам,
че не ще да бъдат тъжни
ако пак ти бъдеш там.