Добър човек

Спомена за моето бреме
ще разкажа аз сега.
Крия аз от дълго време
как навлякох си беда:

"Като млад гъзар го давах.
Сред притихналия град
с крак боклука разпилявах,
правейки се на ербап.

Но пред мене крачи тази,
за която бях мечтал.
Сред боклука смело гази,
който аз съм разпилял.

Тихо, с нежност ми нарежда,
че не съм добър човек,
щом погубвам таз надежда,
за идващия двайсти век.

Аз погледнах я с нахалство,
после грубо се изсмях
и във моето пиянство
още кофи разпилях.

Тя внезапно се развихри,
на земята ме свали
и прошепна ми: "Със лихви
ще ти върна тез злини!"

Днес сред толкоз много време
е настъпил двайсти век,
аз си нося своето бреме,
че не бях добър човек!"