Личното творчество на
Михаил Стефанов
Мислите ми разпилени
събират се във точица една
и всички са на тебе посветени
чудната, различната жена.
Чувствата във мрежа са пленени
за дар прекрасен във нощта
и те на теб са посветени
чудната, различната жена.
В тялото усещам топлината,
останал сам сред тишина,
и то подвластно на съдбата
на чудната, различната жена.
Всичко дето имам ти оставям
и обич ще ти подаря.
Теб не искам да забравям
чудната, различната жена.
Потребител (E-Mail) |
Заглавие (Дата) |
Коментар |
---|---|---|
Анонимен (Изпрати) |
Реалност (2014 07 24) |
Истината е че човек често създава "измислени" образи като защитна реакция на заобикалащата го реалност... нещо като бягство към един по-подвластен на нашия контрол свят. |