Края на света

И ето идва края на света
и май настана време да призная
пред теб, че в мене любовта
превръща се в гнояща рана.

А раната от теб е причинена,
защото ти страниш от мен,
а щом се видим си студена,
държиш се с мене сякаш съм кретен.

Безспирно критикуваш и оставаш
пред чужди хора да изпитвам срам,
отново и отново ме раняваш
а после ме оставяш сам.

Да, знам че не е в теб вината,
тя, цялата, се пада пак на мен.
Заложих всичко във играта,
загубих и сега съм в плен.

Но всички думи вече са напразни
и смисъл няма в любовта,
сърцата ни останали са празни:
пред нас е само края на света...