Личното творчество на
Михаил Стефанов
Никой не може да чува сърцето,
когато за полет не е готов
бавно да литне с него в небето
изпълнен отвътре с чиста любов.
Пак разделени от чужда омраза
заробвате бавно своите души.
Верния път любовта ви подсказа
и тръгвате смело по тези следи
Омразата вряща изгаря ръката,
която за помощ протегнал си ти.
А тя се залута отново в гората
на своите красиви и крехки мечти.
Забравил за друго чуваш с водата
викът и за помощ към теб да лети.
Сълзите самотно капят в душата
и двамата с нея пак сте сами.
| Потребител (E-Mail) |
Заглавие (Дата) |
Коментар |
|---|---|---|
| Антония (Изпрати) |
Сами (2014 06 17) |
Много е добро, като картина изрисувано. Харесва ми. |
| Албена Латинова (Изпрати) |
Сами (2011 11 17) |
Много епитети, които само посветените да разбират! Образно е, но малко е сложно да си го представиш. Прилича ми, като значение, на следната картина: Две души, обичайки се, но неузрели за своя път към любовта. Може би,това е посланието. Всеки сам ще си го представи! |