Стихчета

Силует

Сред мрака силует се задава,
силует на момче или мъж.
От тук не се разгадава.
Дали ще позная го пръв?

И докато чакам луната
да огрее лицето пред мен,
аз се потапям в водата
на спомен много студен.

Тогава бяхме дечица,
малки, невинни и зли.
Днес всеки от нас ще отрича,
че вършихме много бели.

Но стоейки пред него сред мрака,
във времето връщам се аз,
когато запознах се с жената
довела до крах между нас.

Силуета луната огрява,
познавам го в същия миг!
Човека потънал в забрава,
изправен пред мене стой.

Аз го поглеждам в очите,
той се усмихва едва.
Минало вече са дните,
на нашата детска вражда.



Създадено: 09.09.08г. Публикувано: 27.10.08г.
Видяно:77
От Блога: За Моето творчество

Коментари


Потребител
(E-Mail)
Заглавие
(Дата)
Коментар
Намерени резултати: 0