Отново сам

Отново сам сред хора много
аз следвам своята съдба
От устните ти чувам сбогом
изпълнено с безкрай тъга.

И пак ще бъда аз виновен,
отново грешката е в мен.
Душевно явно съм отровен
щом издържа ме само ден.

Но няма аз да се проклинам,
не ще отроня и сълза.
Вътрешно съм веч загинал,
това е моята съдба.