Свобода

Ти край предричаш дълго време
и в мен оставяш пак следа.
Вричайки се аз във тебе
търся своята свобода.

А тя очаква ме на края,
но не на нашата любов,
а там далече във безкрая,
от гдето идва тъжен зов.

Зов на птиците умрели
предали се на тъжен плен,
те сами си го довели
щом решиха да са с мен.

И пак избягваш тази тема,
за мен, за теб, за любовта.
Отричаш че е в теб родена
искрица гонеща смъртта.