Спомен

Поглеждам в очите безкрайно жестоки
и споменът бавно за теб ми шепти.
Отговор грозен към мене ти насочи
и болка разкъса моите гърди.

И сякаш пометен от вятър неземен,
аз се премятам през вечния мрак.
Поглеждам с надежда към огъня верен,
насочвал ме нявга към верния бряг.

Но огънят гасне, защото неверен
е споменът крехък за твоята съдба.
Ти ме обрече със вятъра черен
вместо любов да намеря смъртта.

Аз ти прощавам, търсех във тебе
остатъка тъжен на своите сълзи.
Намерих обаче спомен по-верен:
Нежните капки във твоите очи.