Личното творчество на
Михаил Стефанов
Загубих аз и тази вяра,
да срещна нявга любовта,
която няма да забравя
дорде се срещна със смъртта.
Бавно дните потъмняват.
Без обич съм останал в мрак.
Вече спрях да се надявам
да срещна нея нявга пак.
Ходейки по пътя черен
не виждам вече светлина,
готов да бъда вечно верен
на своята грозна тъмнина.
И пътя сякаш против мене
подлъгва ме да не вървя,
по него сякаш ме повела
надеждата за любовта.
Потребител (E-Mail) |
Заглавие (Дата) |
Коментар |
---|---|---|
Албена Латинова (Изпрати) |
Вяра (2011 11 17) |
Страхотно е Мише! Вяра, Надежда и Любов ти пожелавам заедно като букет и да не се разделят никога, за което ще е виновна Мъдростта (майка им София). |