Гроб

Надежда не остана във душата,
остана само тежката съдба
да те погледна аз във гроба
и да ти нося хубави цветя.

А ти бе толкова красива
във своята последна нощ,
когато те видях аз жива,
а после изкопах ти гроб.

В последния ти път те аз изпратих
със тежки сълзи, и сърце
готово то да спре да бие,
ако до тебе ще ме заведе.

Така те гледах аз във гроба,
усмихната, красива и сама...
Не ще до тебе аз да мога
да легна и спокойно да заспя.