Личното творчество на
Михаил Стефанов
Погледни към небето таз тъмнина
и протегни ти нататък ръка.
Усети светлината на всяка звезда
и събери я със своята душа.
После в земята усети топлина,
и нея във теб прибери.
В мрака е скрита и красота,
нежно с любов я смеси.
Останала там, сред мрака сама
разтърси се за своите мечти.
Събери ги заедно в своята ръка,
към всичко и тях прибави.
Събрала във тебе всичко това
прибави и от мене прахта,
разбърквайки леко във ранна зора
безвремие ще залее света!
Щом застинат във въздух всички листа
и вятър престане да вее,
потърси ме сред тихата нощ на града,
сред който душата се рее.
Потребител (E-Mail) |
Заглавие (Дата) |
Коментар |
---|---|---|
Албена Латинова (Изпрати) |
Рецепта (2011 11 28) |
Това стихче определено ми пасва по същност. Понякога в нищото откриваме себе си. В нещата, които в забързаното ежедневие понякога не забелязваме. |