Личното творчество на
Михаил Стефанов
Умарящо е все да си загубен,
съсипваща е тази самота.
Изгаряш и отново си погубен
от чувството ти силно за вина.
То във теб е породено
от туй че вярваш в любовта,
но ще бъде ли простено
от тази, породила в теб това?
Макар отново сам да си останал,
макар да сбърка, че си го призна,
нима най-ценното си ти забравил:
да бъдеш себе си на нея обеща!