Личното творчество на
Михаил Стефанов
Вървя по път така далечен
залят от слънчевите лъчи.
По път нарочен да е вечен,
път от мойте сълзи.
Но облак слънцето закрива,
далечен повей затрептя.
Аз търся твоята закрила
на път за моята мечта.
Но сякаш облака ме скрива
от миналите бели дни
и сивотата ме залива
на път от моите сълзи.
Сълзи, който аз изплаках
по теб, по твоите следи.
Следи, който аз направих
път от моите сълзи.
Потребител (E-Mail) |
Заглавие (Дата) |
Коментар |
---|