Доза любов

В тихата вечер
под звезден покров
за дома си вече
аз съм готов.

Вървя си по пътя
а срещу мене жена.
Щом ме погледна
спря на мига.

Тя мълчаливо
се взира във мен...
аз притеснено
съм вече червен

Дали я познавам?
Мисля че не...
Щях да запомня
подобно лице.

Няма значение-
усмихва се тя!
И моята усмивка
на лицето изгря!

Аз бях самотен,
тя бе сама:
нашата среща
била е съдба!

В тихата вечер
под звезден покров
тя ми донесе
доза любов.