Стихчета

Пламък

Споменът за теб е вече мрамор,
студен, безчувствен, умъртвен.
Но доближа ли се до твоето рамо
пламва като огън вътре в мен.

И този огън ме изгаря бавно,
защото аз от теб съм запленен.
А пламъкът ми дава право
да искам ти да си до мен.

Но болка той ми причинява,
и вътре в мен остава тя,
защото кара ме да пожелая
далеч да си от мен сега.



Създадено: 29.06.07г. Публикувано: 29.06.07г.
От Блога: За Моето творчество

Коментари


Потребител
(E-Mail)
Заглавие
(Дата)
Коментар
Албена Латинова
(Изпрати)
Пламък
(2011 11 21)
Колко трогателно-желанието за близост и отрицанието, съмнението, което описва поета! Харесва ми!
Намерени резултати: 1