Личното творчество на
Михаил Стефанов
Ако трябва да се хвана
да рисувам със ръка
и опиша ни двамина
но с метафора една,
теб кат слънце ще опиша,
топло, нежно и добро,
сгряващо с лъчи мнозина,
радост носещо ни то.
Себе си пък на земята
май ще се оприлича,
от онази по-добрата,
без да се обезлича.
Таз картина ще е светла,
ти ни носиш светлина
аз под тебе ще потрепна
твоята да отразя. ти
Ти си слънце, аз земята
моля ти се ме стопли,
за да никне в мен тревата
галейки я ти с лъчи.
Само въздух ни разделя
но какво е той сега?
Просто нашата постеля:
ти в нея наще две тела.
| Потребител (E-Mail) |
Заглавие (Дата) |
Коментар |
|---|---|---|
| Михаил Стефанов (Изпрати) |
Re: Албена (2011 12 13) |
Любовта я има в живота ми... но не по онзи начин, който носи приятни усещания... някой ден може би ще споделя повече... а може би няма... не това е важното :) Благодаря ти от сърце за всички мили думи, които отправяш към мен! Не са останали неоценени! |
| Албена Латинова (Изпрати) |
Картина (2011 12 12) |
Струва си в живота да живееш за ЛЮБОВТА! И с каквото и наименование да я наречем, тя блика от вътре, от сетивата ни! А ти, разбираш от всичките и форми! Посланието е ясно! То е за любимата половинка и за неразделното щастие! :) Продължавай да ни радваш със стиховете си! Те са невероятни! Вечно твой почитател! :) |