Картина

Ако трябва да се хвана
да рисувам със ръка
и опиша ни двамина
но с метафора една,

теб кат слънце ще опиша,
топло, нежно и добро,
сгряващо с лъчи мнозина,
радост носещо ни то.

Себе си пък на земята
май ще се оприлича,
от онази по-добрата,
без да се обезлича.

Таз картина ще е светла,
ти ни носиш светлина
аз под тебе ще потрепна
твоята да отразя. ти

Ти си слънце, аз земята
моля ти се ме стопли,
за да никне в мен тревата
галейки я ти с лъчи.

Само въздух ни разделя
но какво е той сега?
Просто нашата постеля:
ти в нея наще две тела.