Стихчета

Картина

Ако трябва да се хвана
да рисувам със ръка
и опиша ни двамина
но с метафора една,

теб кат слънце ще опиша,
топло, нежно и добро,
сгряващо с лъчи мнозина,
радост носещо ни то.

Себе си пък на земята
май ще се оприлича,
от онази по-добрата,
без да се обезлича.

Таз картина ще е светла,
ти ни носиш светлина
аз под тебе ще потрепна
твоята да отразя. ти

Ти си слънце, аз земята
моля ти се ме стопли,
за да никне в мен тревата
галейки я ти с лъчи.

Само въздух ни разделя
но какво е той сега?
Просто нашата постеля:
ти в нея наще две тела.



Създадено: 01.10.10г. Публикувано: 11.12.11г.
Видяно:62
От Блога: "Картина"

Коментари


Потребител
(E-Mail)
Заглавие
(Дата)
Коментар
Михаил Стефанов
(Изпрати)
Re: Албена
(2011 12 13)
Любовта я има в живота ми... но не по онзи начин, който носи приятни усещания... някой ден може би ще споделя повече... а може би няма... не това е важното :) Благодаря ти от сърце за всички мили думи, които отправяш към мен! Не са останали неоценени!
Албена Латинова
(Изпрати)
Картина
(2011 12 12)
Струва си в живота да живееш за ЛЮБОВТА! И с каквото и наименование да я наречем, тя блика от вътре, от сетивата ни! А ти, разбираш от всичките и форми! Посланието е ясно! То е за любимата половинка и за неразделното щастие! :)
Продължавай да ни радваш със стиховете си! Те са невероятни! Вечно твой почитател! :)
Намерени резултати: 2