Нещастен

Някой поглежда в прозореца черен,
друг пък към тебе бавно върви.
А аз си оставам в океана безбрежен
да лутам се търсейки твоите сълзи.

И бързо подмятат ме бури безбожни
вълните заливат далечния бряг
с усмивка подгонват ме харпии грозни
далече отплавам в панически бяг.

Страхът ме повежда по пътища тъмни,
спомени блясват в моята глава
за твоята вяра в сърцата ни тъжни,
за моята измяна към тази съдба.

И виждайки в мрака ликът ти прекрасен,
който навява ми тъжни неща,
вече разбирам защо съм нещастен,
бавно потича моята сълза.