Личното творчество на
Михаил Стефанов
Дори когато сред звездите
аз виждам твоето лице,
за мен изгубени са дните
прекарани в това сърце.
Омразата сред нас възкръсна,
победа взе над любовта.
Душите слети тя разпръсна,
захвърли ни на край света.
Но там до мене ти остана,
усмихна се и със сълзи
да мразиш ме престана.
В едно се сляха две души.
И любовта със нова сила
омразата на прах разби.
А от прахта изникна дива
прекрасна роза със бодли.
Така приличат си и двете,
любов цветът ще озари.
Помислиш си:"Прекрасно цвете"
а то с бодил те награди.
Цветето така красиво
любов събрало със сълзи.
Цветът нашепва ни игриво,
но крие в себе си бодли.
Потребител (E-Mail) |
Заглавие (Дата) |
Коментар |
---|