Личното творчество на
Михаил Стефанов
В спомен се превърнаха мечтите,
копнежите, надеждите, смеха.
Пред нас редят се мрачни дните
и всеки скрил е себе си в дома.
Ограбват ни, обиждат ни, затриват,
не само нас, и нашите деца,
надеждата за бъдеще убиват
а ние си стоим в тишина.
Ни гък, ни стон, ни вой протяжен,
мълчим подвластни на страха
а всеки недоволен е прокажен
и кичим го с обидни имена.
Макар да виждаме, че сме сгрешили,
отново правим същите неща,
неуспехите от другите прикрили...
И до кога ще продължаваме така?
За бъдещето казваме: "Не ме интересува,
аз искам да живея днес!"
но пак стоим без перспектива
като бездомен, гладен пес.
Потребител (E-Mail) |
Заглавие (Дата) |
Коментар |
---|---|---|
Михаил Стефанов (Изпрати) |
Re: Албена (2011 12 07) |
Тези неща се раждат най-често след претърпяно разочарование... Когато някоя важна кауза бива проспана от всички на човек почва да му писва. А когато това се повтаря пак и пак и пак просто се стига до отчаяние... |
Албена Латинова (Изпрати) |
До кога (2011 12 07) |
Определено има много смисъл, защото сме станали много посредствени и скучни. Може би и от липсата на това, което ни изкарва на повърхността, това което е описано в стиха. Адмирации! Е, народе, време е да излезем от черупките си! |
Албена Латинова (Изпрати) |
До кога (2011 12 07) |
А, стига бе! Браво! Откъде го измисли това готино стихотворение! 6+ |