Стихчета

До кога

В спомен се превърнаха мечтите,
копнежите, надеждите, смеха.
Пред нас редят се мрачни дните
и всеки скрил е себе си в дома.

Ограбват ни, обиждат ни, затриват,
не само нас, и нашите деца,
надеждата за бъдеще убиват
а ние си стоим в тишина.

Ни гък, ни стон, ни вой протяжен,
мълчим подвластни на страха
а всеки недоволен е прокажен
и кичим го с обидни имена.

Макар да виждаме, че сме сгрешили,
отново правим същите неща,
неуспехите от другите прикрили...
И до кога ще продължаваме така?

За бъдещето казваме: "Не ме интересува,
аз искам да живея днес!"
но пак стоим без перспектива
като бездомен, гладен пес.



Създадено: 08.10.11г. Публикувано: 08.12.11г.
Видяно:55
От Блога: "До кога"

Коментари


Потребител
(E-Mail)
Заглавие
(Дата)
Коментар
Михаил Стефанов
(Изпрати)
Re: Албена
(2011 12 07)
Тези неща се раждат най-често след претърпяно разочарование... Когато някоя важна кауза бива проспана от всички на човек почва да му писва. А когато това се повтаря пак и пак и пак просто се стига до отчаяние...
Албена Латинова
(Изпрати)
До кога
(2011 12 07)
Определено има много смисъл, защото сме станали много посредствени и скучни. Може би и от липсата на това, което ни изкарва на повърхността, това което е описано в стиха. Адмирации!
Е, народе, време е да излезем от черупките си!
Албена Латинова
(Изпрати)
До кога
(2011 12 07)
А, стига бе! Браво! Откъде го измисли това готино стихотворение! 6+
Намерени резултати: 3