Личното творчество на
Михаил Стефанов
В очите ми - красиво цвете,
в ръцете ми - свещен предмет,
в сърцето ми - истинска си вече,
в душата ми - си пак до мен.
Очите плачат днес за тебе,
с ръцете ти копая гроб,
сърцето сред сълзи прокле ме
в душата си да стана роб.
В очите сълзи не остават,
ръцете спират да гребат,
сърцето и душата дават
на тъжни мисли грозен път.
С очите виждам камък черен...
С ръце по него ще коват:
"Той истински ти беше верен!
Любов и Смърт ще потвърдят!"
Потребител (E-Mail) |
Заглавие (Дата) |
Коментар |
---|---|---|
Михаил Стефанов (Изпрати) |
Re: Албена (2011 11 13) |
Нека сме честни, и да си кажем че повечето произведения, писани от мен, са мрачни и тъжни :) |
Албена Латинова (Изпрати) |
Верен (2011 11 13) |
Много ме кефят произведенията ти! Макар и тъжни понякога! |