Град на забрава

Мрак, а сред него тъга,
пуснала корен в сърцата.
Виновен съм аз за това,
подгонен от страх сред тълпата.

Тя ме преследва отдавна,
аз не преставам да бягам.
Не съм готов за вината,
която в сърцето си стягам.

Затова през него минавам,
призрачен град на забрава.
Уви, той ми само навява
спомен за моята измама.

Виновен съм, всички го знаят,
но аз не ще си призная,
додето те не забравят,
тъгата, която изгаря.