Сватба

Една Вълна е устремена
към Бряг прекрасен и смутен,
сестри със себе си повела
за своя весел сватбен ден.

И Вятъра, и той забързан,
кума прекрасен на Брега,
за своя дълг той бе потърсен,
затуй отива там сега.

Без Слънцето венчило няма,
пред него трябва се врекат:
Вълната в бяла си премяна
и нейния любим - Брегът.

Но изведнъж настава врява,
пред Слънцето застава враг!
Облак мрачен се явява
и носи в себе си той мрак.

Трещи от него черна злоба,
посипва се и леден дъжд,
светкавиците той раздава
опитвайки да помрачи денят.

Но Вятъра се разфучава,
издухва на далеч врагът.
Слънце ярко засиява
стопляйки с лъчи Брегът.

И с нова радост и надежда
се вричат те един във друг.
Слънцето с лъчи повежда
Вълната със съпруг Брегът.