Личното творчество на
Михаил Стефанов
Сред мрак искра се появява,
той вижда падаща звезда,
желанието си пак повтаря:
"Дано да срещна любовта"
Без шум звездата избледнява,
замислен погледа смутен
тайничко я съжалява:
"Таз звезда умря за мен"
Мрака пак се възцарява,
тихи крачки сред сатен.
Мъжът звездата умолява
с любов да бъде надарен.
| Потребител (E-Mail) |
Заглавие (Дата) |
Коментар |
|---|