Стихчета

Гилотина

Гилотината страшна на площада злокобен
снага е изправила и очаква мига,
в който със своя замах тъй отровен
човека ще прати да дири смъртта.

Тълпа се събира, потръпва земята,
барабаните бият за сетния час,
младежа излиза и смръзва сърцата,
ешафода покрит е с изсъхнала кръв.

Мисли последни изплуват в главата
на младежа, нечестно осъден на смърт.
В това че се влюби му беше вината,
тълпата го сочи присмехулно със пръст.

С последните крачки той поглед отправя
към онзи прозорец, търсещ мигът,
в който ще зърне отново оная,
зарад която му главата секат.

И ето я, там е, с тъмна премяна
в очите и нежни сълзите личат.
С мъка изпълнена тя се изправя,
палача посяга към грозния прът.



Създадено: 28.06.09г. Публикувано: 26.05.10г.
Видяно:52
От Блога: За Моето творчество

Коментари


Потребител
(E-Mail)
Заглавие
(Дата)
Коментар
Албена Латинова
(Изпрати)
Гилотина
(2011 11 13)
Гилотината сама си я слагаме над главата, за да не вземем това, което ни е отредила съдбата... рицарю на словото!:)
Михаил Стефанов
(Изпрати)
Признание
(2010 06 05)
С това стихче се опитвам да покажа поне малко от вътрешното си състояние... радвам се че ти допада
Сани
(Изпрати)
Гилотина
(2010 06 05)
Талантът на поета се крие в това да умее дори от най-ужасното и злокобно деяние да сътвори нещо толкова красиво!
Намерени резултати: 3