Гилотина

Гилотината страшна на площада злокобен
снага е изправила и очаква мига,
в който със своя замах тъй отровен
човека ще прати да дири смъртта.

Тълпа се събира, потръпва земята,
барабаните бият за сетния час,
младежа излиза и смръзва сърцата,
ешафода покрит е с изсъхнала кръв.

Мисли последни изплуват в главата
на младежа, нечестно осъден на смърт.
В това че се влюби му беше вината,
тълпата го сочи присмехулно със пръст.

С последните крачки той поглед отправя
към онзи прозорец, търсещ мигът,
в който ще зърне отново оная,
зарад която му главата секат.

И ето я, там е, с тъмна премяна
в очите и нежни сълзите личат.
С мъка изпълнена тя се изправя,
палача посяга към грозния прът.