Стихчета

Раздяла

Като студено желязо през зимата
ти поглед насочваш към мене.
Усетил близостта на раздялата
аз се моля на дамата Време:

"Спаси ме от мига на раздялата,
върни ме във нашето минало,
там където ще бъдеме двамата
и нещастието нас би подминало!"

А пък Време ме гледа усмихната,
без дума дори да пророни,
като цвете родено през зимата
от палата си тя ме изгони.

Сега аз се скитам във нищото,
Време от мен се отрече.
Вместо щастлив да бъда в предишното
мига на раздяла е вечен...



Създадено: 19.04.09г. Публикувано: 27.04.09г.
От Блога: За Моето творчество

Коментари


Потребител
(E-Mail)
Заглавие
(Дата)
Коментар
Албена Латинова
(Изпрати)
Раздяла
(2011 11 15)
Времето е с нас и ние сме с времето!
Намерени резултати: 1