Цветето и Вятъра

Вятър с цвете си играе,
поклаща леко то листа,
от Вятъра едно желае:
приказка за Любовта.

А той разказа и за нея:
Как намира любовта,
но има я за кратко време,
намесила се бе Смъртта.

Момичето не можело без него,
не искало да е само.
Тръгнала е към морето,
да иска да го върне то.

Щом стигнала брега прекрасен
провикнала се през сълзи:
Море, нали си толкоз властен,
любимия ми ти върни!

Морето тихо заговори,
и сякаш плачеше и то:
Това което ме помоли...
поискай го от Слънцето.

Момичето към Слънцето погледна,
със ясен глас го призова
любимия и да намери,
да върне и го от смъртта.

А слънцето помръкна цяло,
и с глас потънал в тъмнина,
показа мъртвото му тяло
и прати я при Вятъра.

Момичето се натъжило,
с последни сили рекло то:
Ветре, ветре, помогни ми
не искам да съм аз само!

А той превърнал я във цвете,
само сред другите цветя.
До днес разказват ветровете
за цветето и любовта.