Мишка

Душа из въздуха, пред мене усещам,
мирис сладникав на няква храна,
тихо пристъпвам но се досещам
че тука ме чака само смъртта

И въпреки усета, аз се усещам,
че продължавам към тази храна.
Гладът е по силен, и скоро посрещам
капана, във който, ме дебне смъртта.

В последния миг аз осъзнавам,
че тази храна носи само беди.
Обръщам се бързо, хуквам са бягам,
оставяйки мънички, миши следи.

Капана остана да чака в забрава,
другата жертва на своята лъжа.
Аз си останах без да нахраня
стомаха, проплакал, че иска храна.