Стихчета

Кокиче

В града притихнал се разхождам
и вглеждам се в човешките лица,
но все едно и също виждам:
Изпълнени със злоба и тъга.

Изведнъж пред мен едно момиче
погледна ме с очи-звезди,
подаде ми едно кокиче,
усмихна се и продължи.

Огледах се край мен смутено
държейки цветето в ръка.
Дочух край мене натъжено
да плаче възрастна жена.

Тихо приближих се и подадох
кокичето във нейната ръка.
Видях в очите нейни радост.
С усмивка тръгнах към дома.

И туй кокиче се предава
до днеска от ръка в ръка
защото носи тази слава:
Символа на пролетта!



Създадено: 16.05.08г. Публикувано: 18.05.08г.
Видяно:79
От Блога: За Моето творчество

Коментари


Потребител
(E-Mail)
Заглавие
(Дата)
Коментар
Михаил Стефанов
(Изпрати)
Re: Албена
(2011 11 11)
Кокичето като такова винаги е свързано с пролетта а това стихче е просто една интерпретация на всеизвестния факт :)
Албена Латинова
(Изпрати)
Кокиче
(2011 11 11)
Е, добре! Но мисля, че трябваше по-отрано да намекнеш, че това нежно и красиво кокиче е свързано с ПРОЛЕТТА!
Намерени резултати: 2