Кокиче

В града притихнал се разхождам
и вглеждам се в човешките лица,
но все едно и също виждам:
Изпълнени със злоба и тъга.

Изведнъж пред мен едно момиче
погледна ме с очи-звезди,
подаде ми едно кокиче,
усмихна се и продължи.

Огледах се край мен смутено
държейки цветето в ръка.
Дочух край мене натъжено
да плаче възрастна жена.

Тихо приближих се и подадох
кокичето във нейната ръка.
Видях в очите нейни радост.
С усмивка тръгнах към дома.

И туй кокиче се предава
до днеска от ръка в ръка
защото носи тази слава:
Символа на пролетта!