В минало време

Тя не беше безумно красива,
и имаше мрачна съдба.
Но за мене бе несравнима
с всяка друга жена.

Изглеждаше тиха и кротка,
спокойна, мила, добра,
но събуждше дивата котка
щом се надигне гнева.

Имаше нещо в очите:
някаква мрачна искра...
Зад нея се криха мечтите
на крехка и нежна жена.

Някои казваха "Твърде е крива,
с характер на отровна змия".
За мен това бе магия,
която не ще разбера.

Въпреки чуждото мнение,
и зараждащ се вътрешен страх,
аз имах свое решение:
Нея пред всичко избрах.