Личното творчество на
Михаил Стефанов
От години живея със травма една:
някой е счупил мойта душа,
откраднал е всички детски мечти
а сърцето невинно - удавил в сълзи.
Топлите спомени изстудил е с азот,
плода на надеждата - превърнал в компот,
откраднал последната частица любов
и барикада издигнал по пътя ми нов.
Чувствата мои на прах е направил,
с мечтите огън във мен е запалил
и в пепел превърнал е света ми навред
унищожавайки всичко в мене подред.
Скрил се е в мене този злодей,
превърнал разрухата в личен трофей.
Носи със присмех мойто лице
и аз го познавам много добре.
Потребител (E-Mail) |
Заглавие (Дата) |
Коментар |
---|