Стихчета

Паметник

Стои един човек изправен,
посреща вятъра студен,
пред него гордо се развява
флаг прекрасен и свещен.

Човекът тъжно гледа флага,
в очи му гордост се чете,
ръка си на сърце полага,
сълза по бузата тече.

Край него хората минават
без погледа да завъртят,
забързани го подминават
и тъжни следват своя път.

А той, макар да е от камък,
усеща в своето сърце,
че ще стой така изправен
докато времето умре.

Минават дните на забрава,
самотен паметник в нощта,
пред него флага развява
от вятъра фучащ в града.



Създадено: 03.03.09г. Публикувано: 03.03.09г.
От Блога: За Моето творчество

Коментари


Потребител
(E-Mail)
Заглавие
(Дата)
Коментар
Албена Латинова
(Изпрати)
Паметник
(2013 04 05)
В този свят днес жесток,
да си горд в своята страна е подвиг!
Всички го знаем прекрасно,
но в грижите унесени губим властта за борба,
да спасим себе си и бъдещото поколение!
Албена Латинова
(Изпрати)
Паметник
(2011 11 27)
Браво! Много си перфектен, Мише, в изобразяването с думи на всякакви предмети, изображения и събития! Не мога да не ти се възхитя за пореден път! :)
Намерени резултати: 2