Паметник

Стои един човек изправен,
посреща вятъра студен,
пред него гордо се развява
флаг прекрасен и свещен.

Човекът тъжно гледа флага,
в очи му гордост се чете,
ръка си на сърце полага,
сълза по бузата тече.

Край него хората минават
без погледа да завъртят,
забързани го подминават
и тъжни следват своя път.

А той, макар да е от камък,
усеща в своето сърце,
че ще стой така изправен
докато времето умре.

Минават дните на забрава,
самотен паметник в нощта,
пред него флага се развява
от вятъра фучащ в града.