Личното творчество на
Михаил Стефанов
Спомняш ли си как в гората
си играехме като деца?
Как изпълвахме Земята
с най-прекрасни чудеса?
Виждаш ли ни двама заедно
как превръщахме света
в нещо толкова потайно,
че ни спираше дъхът?
Как играехме самички,
как направихме беля...
Как се криехме от всички
в къщата в оназ гора...
Там се смеехме със тебе,
още бяхме си деца,
но в едно се бяхме слели
водени от любовта.
| Потребител (E-Mail) |
Заглавие (Дата) |
Коментар |
|---|---|---|
| Албена Латинова (Изпрати) |
Детство (2011 11 21) |
Браво Мише! И детството е първата стъпка към опознаването на същността на живота, а именно невинността. |