Стихчета

Помня!

Помня времето когато
в очите ми огън гореше.
Нямах нужда от сребро или злато,
защото до мене тя беше.

Лице от смях озарено,
душата от обич летеше,
всичко бе подредено,
любовта в сърцето кипеше.

Няма я вече жената
а с нея отиде си всичко,
така отреди ни съдбата
и моето сърце е самичко.

От лицето смеха си отиде,
душата в кал се въргаля,
хаос настани се в гърдите,
без любов сърцето изгаря.

Спомена само остана,
огъня изгасна в очите.
Всяка мисъл нова е рана
от както тя си отиде.



Създадено: 03.12.14г. Публикувано: 09.02.15г.
От Блога: "Помня!"

Коментари


Потребител
(E-Mail)
Заглавие
(Дата)
Коментар
Светла Колева
(Изпрати)
Re: Жасмина
(2015 02 15)
Радвам се че ти е харесало и благодаря за коментара :)
Жасмина
(Изпрати)
Помня
(2015 02 15)
Страхотно е! :)
Намерени резултати: 2