Личното творчество на
Михаил Стефанов
Тялото ми стана каша сива,
изгнила плът и кости бели,
плесен всичко туй покрива,
защото любовта ми са отнели.
Сърцето ми е купчина метал,
захвърлена, ръждясваща и крива,
обсипана от бисери печал,
родени от сълзите ми, любима.
Душата ми превърна се във кал,
примесена с боклук и тиня.
Във тебе няма капка жал
и аз калта не мога да измия.
| Потребител (E-Mail) |
Заглавие (Дата) |
Коментар |
|---|---|---|
| MJ (Изпрати) |
... (2014 12 09) |
Анонимус, боли не ами... Може да боли адски много и са много малко индивидите, които могат да удържат на това и независимо колко време ще им отнеме да се изправят и да продължат преродени... Единствения истински изход е само да станеш едно цяло отново и да притежаваш себе си изцяло, за да можеш да ощастливиш някой, който няма да те захвърли в калта, по-близо до собствено удовлетворение и щастие след такова поваляне не знам дали е възможно да се постигне... |
| Анонимен (Изпрати) |
Доста мрачно (2014 07 24) |
Доста мрачно стихче е това... чак толкова много ли боли? |