Стихчета

Недовършени

Малка стая сред мъглите,
приведен тъжен силует
загърбил в себе си мечтите
нарича себе си поет.

.............................

Отивам си, поглеждайки през рамо
откривам че и теб те няма,
тръгнала си си секунда само
преди да се реша и да остана.

.............................

Звезди безброй се отразяват
в море изпълнено с печал
и сякаш те ми обещават:
Ще получиш своя дял!

..............................

Незнайно как и неусетно
моя поглед спря се в теб
тялото ти е перфектно
и имаш хубав силует

Но не с това ме ти привлече
с излъчването ме плени
сърцето ми е твое вече
каквото искаш го прави

...............................

Различна си в тълпа еднаква
и цвят във филма черно бял.
Единствена и тъй приятна
всичко аз за тебе бих дал!

................................

Корабът потъва бавно
от своя пристан отделен
последен курс към дъно равно
поел сред океан студен

.................................

Сърцето ми е купчина метал,
захвърлена, ръждясваща и сива,
обсипана от бисери печал,
родени от сълзите ти любима.

Душата ми е купчина от кал,
примесена с боклук и тиня.
Във нея няма капка жал
и няма как от мен да я измия.



Създадено: 08.12.12г. Публикувано: 01.01.13г.
От Блога: Недовършени

Коментари


Потребител
(E-Mail)
Заглавие
(Дата)
Коментар
Иван
(Изпрати)
Поздрави
(2013 10 27)
Страхотно стихотворение. Грабна ме много.
Намерени резултати: 1