Личното творчество на
Михаил Стефанов
В късна есен пак листата
падат сякаш са сълзи
за отминали нататък
слънчевите топли дни.
Вятър вее из гората
сякаш е за първи път
и напомня на листата:
"Наближава страшен съд!"
Клони падат и се чупят,
капки смесват се с прахта,
всичко живо да окъпят
и удавят през нощта.
Но едно самотно цвете
следва своята съдба,
кланя се на ветровете,
но не пада във калта.
Потребител (E-Mail) |
Заглавие (Дата) |
Коментар |
---|