Стихчета

Гласът на звездите

С надежда поглеждам прозореца черен
и в мрака навънка виждам звезди.
А те ми отвръщат с гласа си тъй нежен
история шепнат за чужди съдби:

"Живял нявга рицар. Красив, героичен!
Преследвал със смелост всички злини.
Но чувствал се беден, не бил той обичан,
сърцето му с обич не ще да трепти.

Тогава решил се безстрашния рицар
да тръгне да търси той любовта.
Но който попитал, все му отричал
да срещал е нявга такава жена.

Отчаян, героя към дома се запътил,
не сбъднал самотната своя мечта,
останал самотен, и сам се отписал
от шанса да срещне той любовта."

И докато слушах гласът на звездите
видях аз пред мене красива жена,
но спомен ли беше, или надничах
във времето бъдно на моята душа?



Създадено: 14.05.08г. Публикувано: 14.05.08г.
Видяно:72
От Блога: За Моето творчество

Коментари


Потребител
(E-Mail)
Заглавие
(Дата)
Коментар
Намерени резултати: 0